Гл.ас. д-р Вяра Александрова Найденова


Телефон: +359 32 261 274
Мейл: najvy@abv.bg
Кабинет: 244, Ректорат, II етаж
Приемно време: вторник 08:00 - 09:00; сряда 08:00 - 09:00

Област на научната квалификация

стилистика, лексикология, фразеология, езикови контакти, теория и практика на превода (всичко в съпоставителен план, основно между български и сръбски и хърватски на фона на останалите славянски езици)

Образование

  • ОРЕГ „Иван Вазов" (Пловдив) – гимназия с преподаване на руски език, асоциирана към ЮНЕСКО, завършена със сребърен медал.
  • Висше филологическо, Софийски университет „Св. Климент Охридски", с получена квалификация „Специалист сърбохърватски език и литература и преподавател по български език и литература в средните училища", магистър. Защитена магистърска теза на тема: „Унгаризмите в сърбо-хърватски език".
  • Втора специалност – френски език

  • Докторантура на свободна подготовка към Катедрата по славянско езикознание, Факултет по славянски филологии (ФСлФ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (2006 – 2009), 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология, докторска програма „Славянски езици" с тема на дисертационния труд „Лингвостилистични средства на комичното в комедиографията на Бранислав Нушич".

    Придобита научна и образователна степен „доктор по славянски езици" през 2017 г.

Стипендии, специализации:

 

  • Едномесечна специализация към МСЦ (Международен славистичен център) към Белградския университет, септември 1997 г.
  • Специализация  със стипендия за  9 месеца,  в Университета в Нови Сад, СРЮ, за учебната 1998/1999 г. (спечелена след конкурс през декември 1997 г. пред Министерството на образованието на РБ, според Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съюзна република Югославия за периода 1997-1999 г. с цел усъвършенстване на езиковите и преподавателските умения и събиране на материал за бъдещ дисертационен труд). Специализацията се проведе на два модула (поради бомбардировките над Югославия): октомври 1998 – март 1999 г. (6 месеца) и от април до юни 2000 (3 месеца).

 

Професионална кариера

1996 – 2003 – асистент

2003 – 2012 – старши асистент

2017 – главен асистент, доктор

 

 

 

Членства

 

Съюз на младите учени в България, секция Пловдив

 

 

Владеене на чужди езици

  1. сърбохърватски език (сръбски, хърватски, босненски) – отлично, пише, говори, превежда прав и обратен превод;
  2. руски език – отлично, говори, чете, пише, прави прав и обратен превод, завършила е с отличие асоциираната към ЮНЕСКО Образцова руска езикова гимназия "Иван Вазов" – Пловдив);
  3. френски език – много добре, пише, говори, чете, прави прав и обратен превод;
  4. словенски език – добре, пише,  чете, говори, прави обратен превод;
  5. английски – задоволително, чете, пише, говори.

 

Публикации

 

I. Учебници, помагала:

  1. Участие в съвместен проект „Помагало по сърбохърватски език" в съавторство с Д. Дончева и Г. Иванова, под ред. На Д. Дончева – текстове, УИ „П. Хилендарски, 2002 г.

II. Статии

  1. Тирето като вътрешнолимитативен знак пунктуационен знак. В: Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 35, Кн. 1, 1997 г., с. 169 – 178.
  2. Главната буква като елемент на езиковия етикет – къде  и доколко? В: Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 35, Кн. 1, 1997 г., с. 211 – 216.
  3. Фразеологизованные формулы в деловой корреспонденции (в русском, болгарском и сербохорватском языках). В: Сборник доклади от VІІ Международен симпозиум на МАПРЯЛ/98 „Лингвистические, культурологические и методологические вопросы обучения русскому языку как иностранному", В. Търново, 9-12 април 1998, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий",  изд. В. Търново 1999 г.,  с. 187 - 191.   
  4. Бог / бог; благоговение / фамилиарност; религиозни / колоквиални фразеологизми – Сборник доклади от конференцията „Идентичност и другост в българското културно пространство", 21-22 май 1998 г., София, СУ „Св. Климент Охридски", В: Сборник „Език. Литература. Идентичност" – УИ „Св. Климент Охридски", София, 1999 г., с. 325 – 330.
  5. Особенности и трудности при усвоении сербскохорватского языка болгарами – В: Сборник доклади от Юбилейната конференция на МАПРЯЛ „Изучение славянских языков, литератур и культур в инославянской среде", посветена на 150-годишнината на Катедрата по руски език в Белградския университет и 50-та годишнина от създаването на Славянското дружество, Белград, 1-5 юни 1998 г., с. 486 – 490.
  6. Някои характеристики на абревиатурите като квазилексеми (сърбохърватски и български език), Сборник доклади от Юбилейната научна сесия с международно участие, посветена на 120-та годишнина от основаването на ВВОВУ „Васил Левски" – В. Търново, 25-25 юни 1998 г.
  7. За някои соматизми в поговорките (в български и сърбохърватски език), Сборник от научната конференция, посветена на 120-годишнината от рождението на акад. М. Арнаудов, РУ „Ангел Кънчев", Русе, 8-10 октомври 1998 г.
  8. Экспанзия гибридной лексики неславянского происхождения в современные славянские языки (болгарский, русский, сербскохорватский), В: „Русский язык и русская литература в современном обществе" (Сборник докладов Юбилейной научной конференции 16 – 18. Х. 1998 г.), УИ „Епископ Константин Преславски", Шумен, 1999, с. 115 – 122.
  9. Турцизмите в кулинарната лексика (статусът им в български и сърбохърватски език). В:  Сборник „За думите и речниците", Лексикографски и лексиколожки четения / 98 – първа национална конференция на Българското лексикографско дружество, Институт за български език към БАН, София, 19-20 октомври 1998 г., София, 2000 г., с. 398 – 403.
  10. Унгаризмите в сърбохърватски – обзор, Юбилейната научна конференция, посветена на Владимир Георгиев, Институт за български език, Секция „Етимология" към БАН, Банкя, 21-22 октомври 1998 г. (участие).
  11. Една „модна" тенденция на фонетично равнище в съвременния български език (нова фонема или преходна мода) – Юбилейна научна конференция по повод 25-годишнината на Филологическия факултет, ПУ „Паисий Хилендарски", Пловдив, 22-23 октомври 1998 г. Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 36, Кн. 1,  1998 г., с. 197 – 200.
  12. Унгаризмите в сърбохърватски език (навлизане и класификация) – „Паисиеви дни/1999", Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 37, Кн. 1, 1999 г., с. 403 – 407.
  13. Някои характеристики на абревиатурите като квазилексеми (в български и сърбохърватски език), Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 37, Кн. 1, 1999 г., с. 385 – 390.
  14. Соматизми в пословиците (в български и сърбохърватски език), Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 38, Кн. 1, 2000, с. 109 - 113.
  15. Адаптация на унгаризмите в сърбохърватски език (морфологичен аспект) – Славистични четения – 2000, СУ „Св. Климент Охридски", май 2000 г.
  16. Парономазията като езиково стилистично средство в комедията „Аналфабет" от Бранислав Нушич, Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 8, Кн. 1, 2000 г., с. 133 – 139.
  17. Някои специфики на административно-деловия стил като езикови средства на хумора в комедията „Съмнително лице" от Бранислав Нушич, Юбилейна научна конференция с международно участие „Университетът през третото хилядолетие",  Бургас, 30. 09. – 04. 10. 2001 г., В: Сборник „Бургаски свободен университет (10-годишнина)", том ІV, Бургас, 2001 г., с. 176 – 184.
  18. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, Ролята на един омоним в комедията „Съмнително лице" на фона на конфронтация и преплитане на изразни средства от различни езикови стилове, Научна сесия на Дома на учените-Пловдив, 29 юни 2001 г., Серия Б. Естествени и хуманитарни науки, Том ІІ, Академично издателство на Аграрен университет – Пловдив, 2002 г., с. 321 – 328.
  19. Унгаризмите в сърбохърватски език  като ключови думи във фразеологизми, Паисиеви дни/2001, Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 39, Кн. 1, 2001 г., с. 547 – 551.
  20. Предлози за локализация в сърбохърватски език (на фона на български и руски), Сборник от научна конференция „Обучение без граници / Чуждоезиковото обучение в контекста на 21 век", Департамент за езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски", София, 15-17 ноември 2001 г. – на компактдиск.
  21. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, Конфронтацията на езикови средства в речта на главното действащо лице в комедията на Бранислав Нушич „Народен представител", Юбилейна научна конференция, ЮЗУ „Неофит Рилски", Благоевград, 4-6 декември 2001 г.
  22. Един пример за езикови средства на неразбирането из комедията на Бранислав Нушич „Д-р", В: „Езикът и литературата – средство за [не]разбирателство" (Сборник с доклади от конференцията „Средства на (не)разбирателството", 21-22 май 2001), УИ „Св. Климент Охридски", София, 2003 г., с. 515 – 523.
  23. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, Някои специфики на публицистичния стил в конфронтация с елементи на разговорния стил като езикови средства на хумора в комедията „Народен представител" от Бранислав Нушич, Сборник доклади от Шестите национални славистични четения, 26-27 април 2002 г. в СУ „Св. Климент Охридски", В: Сборник „Славистиката в началото на ХХІ век – традиции и очаквания", изд. Сема РШ, София, 2003 г., с. 77 – 84.
  24. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, За знаковата същност на аксесоара цилиндър и завръзката в комедията „Госпожа министершата", Международен симпозиум „Паисиеви дни" 1-6 ноември 2002 г., Пловдив, Научни трудове на Пловдивския университет , Том „Филологии", № 40, Кн. 1, 2002 г., с. 443 – 453.
  25. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, Опозицията „свое-чуждо" в комедията „Госпожа министершата": Живка, Сесия на Съюза на учените – Пловдив, 25 октомври 2003 г., с. 210 – 216, В: Серия Б. Естествени и хуманитарни науки, том ІV, Пловдив, 2004 г., с. 210 – 216.
  26. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, Противоречията в речта на Живка, госпожа министершата от едноименната комедия, като отражение на конфликтите в образа й, Юбилейни Паисиеви четения „30 години филология", Международен славистичен симпозиум, 31.10–4.11.2003, Пловдив, Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии", № 41, Кн. 1, 2003 г., с. 5 – 14.
  27. Средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич, Опозицията „свое-чуждо" в комедията „Госпожа министершата": Рака-бунтарят, Седма конференция на ФСФ в СУ „Св. Климент Охридски" – „Как с думи се правят светове", 22-23 май 2003 г., В: Сборник „Как с думи се правят светове", 2005, УИ „Св. Кл. Охридски", с. 303 – 315.
  28. Адаптация на унгарските заемки в сръбски и хърватски език (Морфологичен аспект), Славистични изследвания № 8 (Сборник в чест на7 90-годишнината от рождението на акад. Емил Георгиев, 80-годишнината от рождението на проф. Светомир Иванчев, 70-годишнината от рождението на проф. Боян Ничев), 2008, УИ „Св. Кл. Охридски", с. 276 – 282.
  29. Лингвостилистичка средства хумора у комедиографиjи Бранислава Нушића, Jедан случаj семантичког дисонанса и стилске неадекватности у комедиjи „Др", Научни састанак слависта у Вукове дане, Белградски университет, Международен славистичен център, 7-10 септември 2005, Белград (участие).
  30. Стилистичната роля на вметнати думи, паразитни изрази и средства за запълване на хезитативни паузи (въз основа на речта на главния персонаж от комедията „Народен представител" от Бранислав Нушич), Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 48, СБ. А, УИ „П. Хилендарски", 2010, с. 225 – 233.
  31. От Клод Леви-Строс през йотацията и палатализацията до…, Заключителна конференция на Проект № 4/2011 г. по НИД на ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски" на тема „Проф. Цветана Романска и ст. преп. Антонина Афанасиева-Колева – изследователска и педагогическа диря в българската фолклористика", състояла се на 02.12.2011 г. в София, В:  Littera et Lingua – Електронно списание за хуманитаристика, брой: Лято 2012,  ISSN 1312-6172
  32. Стилистиката като наука за езика на писателя. Същност на понятието „индивидуален стил". В: „Езикът на времето" (Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров), УИ „П. Хилендарски", 2012, с. 340 – 348.
  33. Някои особености на предлозите за място и посока в сръбски език (на фона на български и руски). В: „Хоризонти и предели на южнославянските езици" (Сборник, посветен на 65-годишнина на доц. д-р Славка Величкова), УИ „П. Хилендарски", 2012, с. 168 – 174.
  34. Фонематични лингвостилистични средства като носители на хумористичен ефект в комедиографията на Бранислав Нушич, В: „СЛАВИСТИКА ІV" (сборник в чест на ХV международен славистичен конгрес в Минск - 2013 г.), УИ „П. Хилендарски", Пловдив, 2013, с. 165 – 176.
  35. Чуждиците като стилистично средство в комедиографията на Бранислав Нушич. В: Научни трудове на Пловдивския университет, Том „Филологии" № 51, кн. 1, сб. А, 2013, с. 399 – 412.
  36. За ролята на фразеологизмите като стилистични средства в комедиите на Бранислав Нушич, Национална кръгла маса „Народопсихологията на балканските страни от византийския културен кръг – езици, литератури, култури", свързана с Проект МУ13-ФЛФ-004 към Фонд „Научни изследвания" на ПУ „П. Хилендарски" – 14. 11. 2014 г. (участие – под печат).
  37. О роли фразеологизмов как лингвостилистических средств передачи юмора в комедиях Бранислава Нушича. В: Балканско езикознание, кн. 1/2, 2015, 99 – 107.

  38. Ролята на някои системни отношения между лексемите в комедиографията на Нушич. В: Научни трудове на Пловдивския университет, „Филология  –  Славистика", Том № 53, кн. 1, сборник В, Пловдив, 2015, 231 – 241.

  39. Още веднъж за функционалните стилове. В: Да (пре)откриваш думите (юбилеен сборник в чест на проф. Вера Маровска), УИ „П. Хилендарски", Пловдив, 2015, 314 – 327.

  40. Някои видове експресивни лексеми като средства на езиковата стилистика в комедиографията на Бранислав Нушич. В: Първо издание на LIMES SLAVICUS „Славянството – граници на общността", УИ   „Епископ Константин Преславски", Шумен,  2015 г., 159 – 166.

  41. Автореферат към дисертация на тема: „Лингвостилистични средства на комичното в комедиографията на Бранислав Нушич", март 2017.

ІІ. Други (преводи, редакции, рецензии):

  1. Превод на статията „Герой на нашето време"от Янко Веселинович: иманентна поетика на епохата, Младенко Саджак (Баня Лука), В: Славянски диалози, год. ІV, кн. 7, Пловдив, 2007 г.
  2. Превод на статията „Сиянието на битинийската луна. За свети Сава в книгата на Горан Петрович „Обсадата на църквата „Светото Спасение", Саша Шмуля (Баня Лука), В: Славянски диалози, год. ІV, кн. 7, Пловдив, 2007 г.
  3. Редакция на превода от Ел. Ненчева на откъс от „Летопис на поп Дуклянин" В: Славянски диалози, год. ІV, кн. 7, Пловдив, 2007 г.

 

Дейности

Лекционни курсове:

  • лекционен курс по Морфология на съвременния сръбски и хърватски език
  • лекционен курс по Лексикология и словообразуване  на съвременния сръбски и хърватски език
  • лекционен курс по Синтаксис на съвременния сръбски и хърватски език

Упражнения:

  • занятия по Практически сръбски и хърватски език със студенти от I, ІІ, ІІІ и V курс от специалност „Славянска филология" – профил сръбски и хърватски език
  • занятия по сръбски и хърватски език за слависти /втори славянски език/ , специалност „Славянска филология" – профил чешки и полски език
  • занятия по сръбски и хърватски език за българисти /чужд славянски език/, специалност „Българска филология", задочно обучение
  • спецкурс за преводачи (за сербокроатисти) - „Преводаческо ателие"
  • спецкурс за сербокроатисти – „Делово общуване и кореспонденция"       •   спецкурс за сербокроатисти – „Творческо писане"

 

Докторанти и дипломанти

1. Мария Кръстева, дипломна работа – превод на книгата на Владислава Петрович „Вестникарската фразеология" (Vladislava Petrović: „Novinska frazeologija", Novi Sad, 1989), защитена през 2002 г.

Други

 

  • Участие в редакционната колегия на „Хоризонти и предели на южнославянските езици" (Сборник, посветен на 65-годишнина на доц. д-р Славка Величкова), УИ „П. Хилендарски", 2012 г.
  • Художествени преводи на поезия и детска литература (от сръбски, френски, руски – издателство „ПАН" – София, от български на сръбски език – стихосбирка на Стефан Чанев „Игра на илюзии", съвместно с Милош Галетин, изд. Medjurepublička zajednica za kulturno-prosvjetnu djelatnost, Plevlja, 1999, 62 стр. (за периода 1990 - 1998), на кореспонденция и на делови, технически и съдебни документи (1998 – 2017).